През последните дни няколко човека ме помолиха за съвет как да учат английски. Всички се занимават самостоятелно, опитвали са с откъслечни платени уроци, но от това, което установих, всички са се пооплели. Отново се сетих за любим пример – шофирането. 
Ще се опитам да ви покажа колко сходен е начинът, по който можете да научите езика с начина, по който се учите да шофирате. Целта е и в двата случая да придобиете опит с минимални грешки и травми. Ще ви покажа два варианта. И двата изискват усилия, старание и работа. Няма лесен път. Единствената променлива е времето.
Вариант 1. Изкарали сте шофьорския изпит, имате книжка, но реалното учене тепърва започва. Няма кого да попитате за нищо, единственото, което имате е автомобил и пътя пред вас. Налага се да усвоявате всичко в движение – педали, скорости, задно и странично виждане. На знаците единственото, за което се сещата докато сте зад волана, е цвета – червен, син, жълт, но кой за какво беше … трудна работа. За пътя ли да мислите, за тях ли. Докато се сетите, сте го отминали, а няма как да оставите правилника до вас и да проверявате постоянно. На кръстовището се налага да минете поне 10ина пъти докато уцелите кой е с предимство и пресечете без да ви освиркват. И всичко това ви струва време, нерви, страх, неувереност, но вие сте решили, че няма да се отказвате. Ще се научите да шофирате, каквото ще да ви струва. Сядате, четете, гледате примерни ситуации на компютъра си, водите си записки, повтаряте си наум и на глас, докато научите наизуст ситуациите. Качвате се в автомобила, шофирате, отивате до онова трудно кръстовище отново и отново и се опитвате да го пресечете правилно. Минавате по един и същ път много много пъти, докато научите знаците, дупките, завоите без грешка. Наблюдавате останалите шофьори, като се молите те да са по-опитни от вас. В един слънчев ден, след месеци, най-сетне усещате, че шофирате без напрежение, дори изпитвате удоволствие. Осмелявате се да хвърлите един поглед встрани, тъй като инстинктите ви са отработени до съвършенство и можете да реагирате за секунди. Берете плодовете на усиления труд, воля и упоритост и само вие си знаете колко и какво ви е струвало да стигнете там, където сте.Вариант 2. Шофьорският изпит е зад гърба ви и с него всичко, което сте успели да налеете в главата си за последните няколко седмици. Истинската практика тепърва започва, но вас не ви е страх, тъй като близък приятел или роднина е обещал да ви помогне. Вози се с вас и ви напомня кога е време да превключите скоростта, на какво разстояние е редно да натиснете спирачката, как да спрете така, че колата да не загасне. Да обърнете внимание на пешеходната пътека, която не се вижда, на знака стоп, който е скрит в храстите, но той/тя знае, че е там. Имате помощник, който играе ролята на инструктор по непознат маршрут, ще ви подскаже къде е завоя, ще ви посочи ей оня знак и ще ви попита дали си спомняте какво указва. Ако не помните, ще ви припомни. Ще ви разкаже ситуация, в която той е попадал, как се е измъкнал и каква поука е извлякъл. Ще ви напомни да си пуснете мигача и да изчакате този вдясно, защото той е с предимство. Ще наглежда ограничението на скоростта вместо вас и в момента, в който реши, че ви е дал достатъчно време и информация, ще ви остави да продължите с практиката сами, а вие ще си спомняте, че на тази улица ви е казал еди какво си, след този знак ви е напомнил еди що си. В главата ви ще останат реплики, разкази, примери и ситуации, към които след време ще добавите и свои. Ще си казвате честичко наум „добре че Х ми помогна да вляза по-бързо в час и стресът от шофирането сам мина по-неусетно“, „ех как се сети да ми обърне внимание да внимавам с тази пешеходна пътека! Вече знам.“Шофьорският изпит олицетворява завършването на последния училищен клас или курса в школата по чужди езици. Каквото сте разбрали – разбрали, каквото сте научили – научили. Идва време да свалите буквата У и настъпва моментът на истината.
Вариантите са два.Вариант 1. Продължавате да учите сами.Четете граматика и лексика, търсите начини да разберете обясненията и примерите, правите упражненията, проверявате отговорите, коригирате грешките. Гледате филми, опитвате се да „попиете“ изразите, които чувате, повтаряте ги като папагал, без да знаете дали ги произнасяте правилно. Четете книги и търсите познати граматични времена и словосъчетания. Слушате (ако е възможно) около вас кой как разговаря. На моменти спирате на тротоара, за да видите каква ще е рекацията след съответната реплика, след което се опитвате да намерите думите в речника и да проверите какво значат. Понякога ви се иска да си поръчате същата порция вкусно изглеждащи пилешки крилца, но понеже не знаете как, няколко дни подред стоите до опашката и шпионирате устните на хората, за да чуете какво казват. Същото е и на автобусната спирка, в магазина, в банката, на работа. Слушате мълчаливо, повтаряте наум, вечер четете дебелите книги или гледате клипове онлайн. В един момент, след много време, започвате да разпознавате думите, изразите. Цели изречения звучат познато. Осъзнавате, че с „хау ю доин“ искат да ви попитат как сте. Все още не знаете как да го напишете, но смело го ползвате с някой чужденец. Тъкмо се успокоявате, че вече има НЕЩО, което разбирате, когато изведнъж новият колега ви пита „хау хев ю бийн, мейт?“ и осъзнавате, че това ще е безкраен процес на учене.
Вариант 2. Продължавате да учите сами, но имате човек, който е минал оттам преди вас и разполага с достатъчно време и търпение да ви помага. Обяснява ви разликата между граматичните времена и ситуациите, в които да ги ползвате. Повтаря многокртатно думи и фрази, за да схванете произношението им. Обяснява ви кое би било обидно и как е редно да се обрънете към познат или непознат събеседник. Предлага ви синоними, за да не звучите като първокласник, повтаряйки едно и също до степен, в която и на вас ви писва да се слушате. Нахвърля ви полезни ежедневни изречния, които можете да ползвате ако блокирате или да се измъкнете от неловки ситуации. Обяснява ви кога да изпозлвате earn и кога win, въпреки че на български и двете могат да се преведат като „печеля“. Дава ви полезни съвети и насоки как да учите, какво да прочетете, как да го упражните, кое би било полезно и кое излишно на съответния етап. Имате възможност да разигравате импровизирани ситуации от ежедневието, които след време ще можете да повторите в реална обстановка. Мозъкът ви ще разпознае подобните обстоятелства и ще си припомните изразите, които сте ползвали.
И в двата варианта лесно няма. И в двата варианта ще се наложи да положите усилия. И в двата варианта ще откриете методи, които работят при вас и такива, които не работят. И в двата варианта ще имате своите грешки и поправки. Единствената променлива е времето. В първия вариант може да ви отнеме много години, за да стигнете до извода, който във втория вариант можете да откриете за много по-кратко. И с двата варианта ви е необходимо търпение, воля и постоянство. И с двата ще сте на прав път, стига да знаете какво искате и как да го постигнете.