Един коментар провокира поредния поток от мисли и реших да ги споделя. Живеем в ерата на видеоматериалите. Огледайте се само колко влогъри има, колко бързо стават вирусни (viral) видеа с различно съдържание, популярността на tik tok и така нататък. Замисляли ли сте се защо се случва? Аз се замислям често и осъзнавам причината. Защото са много удобни за възприятията ни. Не е необходимо да отделим време да четем, не е необходимо да използваме въображението си, за да осъзнаем кой какво е искал да каже. Виждаме всичко сега и веднага. Ако някой каже разбъркайте и едновременно с това бърка, в съзнанието ви ще се запечата картината, а не думите. Почти сигурна съм, че ако някой видео създател каже разкъсайте, но отново разбърква, ще решите, че грешката е в езика, а не в действието. Толкова силно е зрителното възприятие, което от друга страна пък прави съзнанието ни изключително мързеливо. Същото е и с аудиото. Предпочитаме нечий чужд глас да чете и „материализира“ думите, вместо ние сами да ги четем.
Не ме разбирайте грешно, аз включвам и себе си в това число и именно от личен опит пиша следващите редове. Ще говорим конкретно за английски. Който желае, нека ми отговори: от колко време учите английски език и докъде сте стигнали? КАК учите? Кое има ефект и кое не?
Ето моят опит. Аз предпочитам да слушам материалите за обучение докато върша нещо в нас, т.е. ръцете ми са заети, а съзнанието уж свободно, или докато се разхождам. Както виждам, че пишат и повечето от вас. Нормално, гледаме да оползотворим всичкото налично време. Режем моркови и слушаме аудио, бършем прах и слушаме аудио, изчакваме светофара да стане зелен и слушаме аудио … а след това слушаме аудиото отново, на спокойствие, за да хванем детайлите. Защо? Защото мозъкът ни не може да обработва две неща едновременно – или е съсредоточен да предпази пръстите ни, или да чуе подробностите. Какво можем да направим тогава? Опитайте се да слушате важните за вас уроци на тишина и спокойствие. Определете си конкретно време. Днес никой от работещите не получава даром свободно време, но става въпрос за 10-15-20 минути, не повече. Днес. Утре още толкова. На тишина и спокойствие.
Направете си експеримент. Опитайте се да слушате една седмица урок по граматика докато вършите още нещо. Нека материалът, който слушате да е нов за вас. Говорим за учене, не забравяйте, а не слушане за удоволствие. В края на седмицата седнете и направете едно-две упражнения по матриала. Справихте ли се? А направихте ли сверка с теорията отново?
Следващата седмица опитайте друго. Дайте си 10 минути на ден. Десет минути, в които да слушате нов материал на тишина и спокойствие. Където ви е удобно – в кафене/сладкарница, на някоя пейка в парка, на дивана вкъщи – щом сте с телефон и слушалки, не сте залепени за нищо. Слушайте го всеки ден и в края на седмицата се опитайте да направите едно-две упражнения.
Споделете равносметката. Кой от двата варианта ви отне повече време, за да усвоите материала? Колко пъти ви се наложи да го слушате в двата варианта?
Веднага бързам да обясня, че гореописаното важи за онези материали и уроци по английски, които са нови и важни за нас. В никакъв случай обаче не твърдя, че аудиото не върши работа. Напротив. Когато касае произношение, няма как да се разясни и демонстрира без звук. Можете да слушате диалози и аудио книги за удоволствие. А още по-добре ще направите ако повтаряте на глас репликите и се опитвате да имитирате интонацията и словореда и вмъкнете готовите изрази в разговорите си.
Защо написах всичките редове отгоре? Защото ми се иска да ви кажа, че по-мързеливият вариант не винаги е по-ефективен. Където успявам, се старая да има видео и аудио, но не се подлъгвайте по съвсем лесното. За да не търсите курсове по английски език всяка година и за да не обяснявате, че след 10 години в Англия все още не владеете езика, отделете сега 10 минути, които ще ви спестят други 10 след няколко години. Поставете началото днес. С 10 минути. Ако има аудио – чуйте го. Ако няма – прочетете текста. Не търсете оправдание
Аз самата имам няколко курса, които си чакат реда за преглеждане и преслушване. Опитах да ги чуя между другото, всеки път пускам едно и също видео отначало и всеки път установявам, че имам пропуснати моменти. И вместо да вървя напред с материала, тъпча на едно място. Сложила съм си срокове, в които да свърша каквото съм захванала и след това ще отделя време само за видеото. Ако не го направя, ще са поредните изхарчени (много) пари.
Оплакваме се, че ни е скъпо, след това се оплакваме, че нямаме време, после се оплакваме, че искаме да се развиваме и да вървим напред, а не става, и накрая се оказва, че само се оплакваме ….
Иска ни се бързо да слушаме, бързо да усвояваме и да прилагаме без усилие. А знаете ли кога прилагаме умение бе усилие? Когато сме го научили (добре). Често казвам на учениците си:
Не е трудно, ново е! Когато го научите добре, ще стане лесно.
Вие сте! Пишете ми.