От два месеца организирам работни групи, в които давам задачи в различен формат – писмено, видео, аудио. За тези, които се чудят дали е удачен вариант, ще споделя моето усещане и впечатление.
1. Организация
Задачите, по които работите са налични онлайн – качвам ги в сайта и имате постоянен достъп до тях, в удобно за вас време и на удобно за вас място. Можете да ги чуете или прочетете, където и да сте. Ама навсякъде, стига да е уместно да слушате и четете. Няма конкретен час, няма класна стая, няма закъснели, тичащи след автобуси или влакове.
Сформирам група с всички участници в някое от приложенията, което е удобно за всички ни, и там водим кореспонденцията.
След всяко теоретично обяснение давам упражнения за самостоятелна работа, с които е видимо и за вас, и за мен доколко сте разбрали и следвате обясненията.
Преди да кача отговорите всички от участниците ми изпращат сътвореното от тях. Правя го, за да придобия представа как се движите, кое е станало ясно, къде все още има пропуски.След приключването на един цикъл от задачи, или организираме среща на живо, в която да обсъдим въпросите ви, или ми ги изпращате писмено. Аз коментирам отговорите към задачите, независимо, че вие сте си ги проверили, и отговарям на въпросите ви във видео формат. Виждам, че е удобно и лесно за прослушване, а и често давам допълнителни обяснения или примери, които ми хрумват докато говоря. Всичко се случва онлайн – в работната група. Вие нямате ангажимент към нищо друго, освен да учите и питате.
Често ученици споделят, че ако не им се даде срок за изпълнение на упражнения, отлагат до безкрай. В работните групи давам срокове, които се спазват от болшинството, но ако ви се наложи да закъснеете, никой няма да ви наказва. Целта ми е не да създавам стрес и напрежение, а напомняне, че имате задача. Случва ми се да изчакам желаещите да изпратят отговорите си и след това да дам обратна връзка. Основното, което целим е практическа полза и резултат.
2. Моето впечатление
Ще започна с това, че във всяка работна група има хора, които работят активно, такива, които се включват от време на време и останалите, които не изпращат отговорите си. Причините на последните са тяхна работа и право – не се бъркам и не задавам въпроси. В някои обучения и аз самата предпочитам да работя самостоятелно и да сверявам отговорите си, без да ги публикувам пред всички. Искрено се надявам да имат време да преглеждат задачите и упражненията и да извличат информацията, която им е нужна.
Ще ви призная обаче следното: когато отсреща липсва реакция, обикновено започвам да се чудя дали всичко е ясно, дали някъде не е останала не добре обяснена теория, дали инструкциите ми са адекватни. Но това са мои размисли, които са съвсем естествени. В групите участват работещи хора, почти 100% от тях със семейства и ангажименти и не винаги денят минава по план. Както и при мен самата. Не винаги успявам да върна бърз отговор и понякога и при мен се налага забавяне. Споменавам го, за да прецените и своята ситуация, и реалната такава в работните групи.
Ще ви призная още нещо. Сред активно участващите забелязвам 99% верни отговори – преди да съм ги публикувала. Техните верни отговори, преди аз да съм ги публикувала, т.е. след самостоятелна работа. Това е изключително важно, за да си сверя часовника. Част от хората са мои бивши и настоящи ученици и знам слабите им места. Тази информация ми помага и в съставянето на упражненията. Винаги давам нещо, в което са грешали и след това го търся в отговорите им. Ако не са го усетили, вече знаят.
И третото, която ще си призная, е особено приятна, изключително приятна, изненада. Част от непознатите и почти всички познати проявяват желание да се включват в следващите групи. Тези дни един-двама дори платиха такса преди да съм обявила начална дата на поредната работна група!
Знаете ли, с индивидуалните уроци натрупах достатъчно увереност, че няма начин да няма начин. Наскоро ми се случи следното: работим с жена, която все още не може да свикне с учебника и упражненията, но въпреки това съвестно пише всичко, за което сме се разбрали. Миналата седмица ми изпрати написаното домашно няколко дни преди урока. Явно е проявила желание да го прегледа, защото ми написа „Малеее, Деси, колко грешки имам! Ще го коригирам и ще ти го изпратя отново.“ Беше коригирала част от неточностите, други, по-специфични, бяха останали. Но това беше първият лъч светлина. Първото усещане, че някъде нещо не е написано правилно. Винаги го посочвам, защото вие рядко забелязвате и осъзнавате тези малки крачки, които правите. Истината е една: проявите ли търпение и воля, устискате ли до момента, в който прескочим бариерата на мъглата и лутането, успеете ли да издържите първите два-три месеца, в които информацията се наслагва, след това всичко започва да изплува на повърхността малко по малко, пъзелът започва да изглежда все по-ясен и резултатът не закъснява.
Поне засега работните групи се оказват добър вариант – виждам го. За всички, които нямат време да тичат по курсове, нямат възможност да работят с преподавател, но имат нужда да учат. В групата имате постоянната възможност да задавате въпроси, да обсъждате. Все още не се получават активни дискусии, но знам, че ви е нужно време и това ще се случи.
Единственото, което все още бавя в планирането, е разговорен английски, тъй като за него са задължителни срещите на живо, а те са по-трудни за организиране, предвид различното ежедневие на всички ни. Но го мисля. Ще му дойде и на него времето.
Приключвам разясненията с покана да пишете, да питате, да предлагате теми, по които искате да работим. Усилията ми в момента са в създаването на теория и упражнения и основната ми цел е да са ясни, полезни и приложими.