english blog articles

Х.

Един ден Х ми звънна и ми каза, че има нужда от някого, с когото да разговаря на английски за час-два всяка седмица. Обясни ми, че е изкарала 4 нива в една от най-добрите школи в София и нямаше нужда да преговаряме граматика наново. Липсваше й само малко увереност и практика, а й трябваха, тъй като от фирмата й искаха да я пращат на международни конференции.

Съгласих се, защото всяка комуникация и всеки човек за мен са нови, неочаквани, непознати преживявания и възможност за проучване на неизследвани въпроси и посоки.

Първата среща премина в уточняване, разяснения, определяне на условията и границите, обмяна на идеи, искания и очаквания. На втората реших, че е време да преминем на английски.    Започнах с тривиалните въпроси: What do you do? How do you spend your weekends? Where was your last holiday? Все въпроси, които изискват регулярните времена, изразяващи повтарящи се действия. И ако тук често ми отговаряте правилно, както направи и Х, когато минем на: Have you ever been to …? How long have you been living in …..? What would you do if …? и се наложи употреба на предлози за време, съгласуване на времената, преобразуване на пряка в непряка рече и т.н., разговорът започва да се пропуква. Без значение от нивата, които са завършени в школите. Не искам да кажа, че масовото обучение в групи е „виновно“ или недостига на време и пришпорваното преминаване през материала. Изискванията и програмите са такива. Но за утвърждаване на знания е необходимо повторение и повече време.

Такава беше и ситуацията с Х. Фактът, че нямаше непознати обяснения в учебниците, по които беше работила, за съжаление създаваше лъжливото усещане, че би могла безпретятствено да се справи с употребата на езика в импровизирана ситуация. Виждам го в почти всеки втори ученик и съвсем не се учудвам, тъй като тестовете, които се предлагат в края на курса и ви убеждават, че познанията ви са на ниво Б2, са върху теоретичните дефиниции, а не и в естествена разговорна ситуация .

***

Основен принцип в практиката ми е да не изисквам от учениците това, което не съм обяснила и очертала като правило или тенденция предварително. За мен репликите „ама това не го ли знаеш?! Не са ли ти го обяснявали еди къде си?“ са абсурдни. Щом има грешка или колебание, значи има нещо неясно, недоразрбано или просто забравено.

Затова в индивидуалните срещи и в своеобразното си онлайн училище гледам да запълня първо теоретичната част. Напомням и поощрявам учениците да държат лист и химикал пред себе си докато слушат и гледат видео материалите, тъй като понякога ключът към дълго време неясно и оплетено звучащо определение се крие в едно изречение, в една дума. Опитвам се да обхвана всички гледни точки и в крайна сметка да намеря онази, която е най-разбираема за човека срещу мен. А дали съм успяла проличава в практиката. Тоест, така кръгът се затваря. Теория = обяснения + примери → практика = упражнения + осмисляне и употреба на примерите в конкретни ситуации. И чак тогава идва моментът, в който комуникацията започва да тече малко по малко, все по-гладко и уверено.

Затова ви съветвам да не подценявате нито един от двата компонента в изучаването на английски език. Теорията ще ви даде насоки и разясни голяма част от употребата и прилагането на основните правила, а практиката ще ви покаже кое къде и как е удачно да приложите. Това е и целта ми онлайн в заниманията – да ви покажа какво пише в кнгите и след това заедно да обсъдим и видим какво се случва „навън“.  

Video

Posted in Общи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *