За да избегна споменаването на истински имена и непрекъснатото повтаряне на „учениците ми“, ще изпозлвам две измислени: Бети и Симеон. В момента, а и досега, не съм имала ученици с тези имена, така че съм максимално обективна, а ще са две, за да мога от време на време да разнообразявам енергиите.
Всъщност, малко отклонение, мъжете и жените реагират по различен начин по време на уроците. Едните се притесняват излишно, другите прекалено изобщо! Вие преценете кой какво.
Сега на темата.
В тази статия за пореден път ще дам пример как да подходите, когато не знаете с какво да започнете, а се налага да напишете или кажете нещо на английски.
След урок, в който обсъждахме относителните метсоимения (who, which, where) бях дала на Бети домашно да се огледа вкъщи и да напише описание на няколко предмета. Чувайки се в следващия уречен час, се оказа, че не е успяла. Обясни ми, че й е било трудно откъде и как да започне. Попитах я: Какво искаше да опишеш?
Бети: Ами, например ножа.
Аз: Добре. Погледни ножа и започни от думите, които знаеш. Какъв цвят е?
Бети: Черен.
Аз: Значи ще кажем it’s black. Малък или голям нож виждаш?
Бети: Не е много голям.
Аз: Добре. It’s not very big. Къде е ножът?
Бети: В кухнята, на шкафа.
Аз: Добре. It’s in the kitchen on the cupboard.
Всички тези думи са учени, т.е. не давам нищо ново за нея, само помагам да потече потока от мисли.
Пак аз: За какво го позлваш?
Бети: Ами, с него режа хляб примерно.
Аз: Чудесно. I cut bread with it.
И сега трябва да напишем дефиниция за нож, изпозлвайки едно от местоименията, за които говорихме, за да изпълним задачата от домашното.
Аз: Какво е ножът – човек или предмет?
Бети: Предмет.
Аз: Кое местоимение ще изпозлваме тогава?
Бети: which
Аз: Добре, нека формулираме сега едно-две изречения. Ще дам насока. Не можем да изпозлваме думата нож, защото я описваме. Не я знаем на английски. Как ще кажем: това е нещо, което стои в кухнята, на шкафа. Можем да кажем какъв цвят е и за какво го позлваме.
Бети (която знае необходимите думите): It’s a thing/It’s something which stays in the kitchen on the cupboard. It’s black, it’s not very big and I use it to cut bread.
Аз: Това е. Стига толкова! Можем да добавим, че е остро и опасно (it’s sharp and dangerous), можем да кажем от какво е направен и каква дръжка има (it’s made of metal/steel and has wooden handle), но това са подробности. Цветът също едва ли ще допринесе много за смисъла конркетно на този предмет, но Е нещо, от което можете да тръгнете, за да започнат да се формулират изреченията в съзнанието.
Не се опитвайте да разсъждавате кой знае колко философски и да търсите сложни и дълги обяснения, когато се налага да опишете нещо. Дайте основните функции, за които се ползва. Измислете 3-4 кратки изречения, които след това можете да свържете в 1-2 по-дълги. Но започнете с кратки. Иначе ви грози опасност да не започнете изобщо.
Бети успя да формулира едно перфектно описание и осъзна, че не е нито страшно, нито трудно, нито невъзможно.
Опитайте да опишете функцията на някого или нещо, използвайки относителните местоимения. Можете да погледнете примерите:
who = който, която, което за хора
(A waiter is someone who serves the food in a restaurant)
which = който, която, което за всичко останало
(A ball is a thing which we use to play football with)
where = където за място
(123 is the shop where I bought my dress)