А = един от вас;

Б = аз

A: Здравейте, от няколко години уча английски език. Минах три нива в езикови школи, но все още се притеснявам да говоря. Всеки път, когато се налага да проведа разговор, блокирам и не мога да кажа нищо.

Б: Здравейте, разбирам …

А: Не мога да го науча този език!

Б: Хм, съмнявам се, че проблемът е в самото учене на езика. Разкажете ми по-подробно как сте учили досега.

Тук обикновено повечето ми разказвате как сте учили индивидуално или в групи в школи. Текстът към урока се чете, превежда се, вадят се нови думи. Учителят обяснява граматиката от урока, правят се упражненията.

Б: Добре. Предполагам, че имате набор от лексика и някаква граматика – все пак три нива са поне 9 месеца.

А: Да. Разбирам малка/голяма част от това, което чета. При слушане също хващам 60-70-80-90% (отговорите варират). Но не мога да говоря.

Б: Добре. Кое ви притеснява, когато ви се налага да говорите английски?

А: 1. Не съм сигурен/не знам кога кое време да ползвам. Дали е правилно или не.
2. Притеснява ме, че някой ще ми се присмее.
3. Притеснявам се, че звуча глупаво, защото всичките ми колеги владеят езика на високо ниво.
4. Не знам как да подредя думите

Б: Добре. Щом четете и разбирате, или слушате и разбирате поне част от прочетеното или чутото, значи проблемът не е в това, че не можете да учите езици.

Тук обикновено се замисляте. Някои от вас продължават да си намират кусури – не помнят нови думи, трудно учат нови правила …

Б: Нека ви споделя моето мнение, вие ще кажете дали съм на прав път.

Първото, което трябва да проверим, е да видим какви пропуски имате в граматиката. Щом чувствате колебание, със сигурност има нещо недоизяснено.

Това проверявам най-лесно. Не давам упражнения, а ви моля да ми обясните кое от изучаваните времена кога бихте ползвали. Повечето от вас блокират, тъй като сте свикнали с общоприетите обяснения и упражнения, но нямате лично мнение. Защо? Защото никой не ви е карал да го изразявате и осмисляте.

Второ – защо ви притеснява, че някой ще се изсмее или критикува? Около вас има груби и несъобразителни хора?

А: Да.

Б: Добре. Обяснете им, че учите, но отнема време. Освен това да грешите не е престъпление, но съм наясно с усещането.  Мога да си представя. Имайте предвид обаче, че най-големите грешки са и най-добрите учители. Много често клиентите ми помнят нещо, което са грешили многократно, тъй като многократно съм ги поправяла.

Относно професионалната среда. Да, там често ви е необходимо добро ниво на комуникация на английски, за да се „впишете“. Фактът, че се обръщате към преподавател, показва, че сте го осъзнали.

Липсата на яснота относно словореда отново се дължи не на това, че не знаете думите, а на факта, че не ви се е налагало да възпроизвеждате реч – да съставяте изречения.

Много често в школите времето е достатъчно само да се мине материалът в учебника.Това НЕ Е УЧЕНЕ НА ЧУЖД ЕЗИК. Или поне не до ниво, на което да можете да го ползвате свободно. Да, един добър и опитен колега ще ви даде необходимата теория по граматика, ще натрупате  запас от лексика, но е малко вероятно да успеете да ползвате езика свободно. Необходими са ви целенасочени упражнения – да пишете и да дискутирате.

Ето какво правя аз обикновено.

*Примерите не са за хора, които започват от азбуката! При тях е ясно, че нямам друг вариант, освен да учим наред. Касаят тези от вас, които имат някакви знания, но не могат да ползват езика.

1. Разбираме се, че когато ви се наложи да разговаряте (не може да се избегне), ако не можете да разберете какво ви се казва, използвате едно от следните:

I’m sorry, I don’t understand.

I’m sorry, I don’t speak English.

Could/Can you repeat, please?

Тези изрази давам на хора, които имат някакви познания по английски, но недостатъчни, за да проведат разговор. Не е нужно да изглеждате като туземци или да си глътнете езика от страх и срам, защото не можете да кажете на човека срещу вас, че не го разбирате. Научете наизуст две-три изречения и се извинете. За да ги научите наизуст обаче, ТРЯБВА ДА ГИ ПОВАТРЯТЕ МНОГОКРАТНО.

2. Особено силна е психологическата бариера пред вас. Имам клиенти, които не искат да си отворят устата докато самите те не решат, че звучат перфектно на английски – каквото и да значи перфектно. С времето осъзнават, че перфектни няма да са никога. Както не съм аз, както не сте и вие. Никой не говори перфектен английски във всички области. Нали? И тогава? Какво чакаме? Хубавото е, че с времето спирате да чакате и започвате да опитвате. Кога обаче? Когато се окаже, че „случайно“ сте разбрали едно изречение в автобуса, в магазина, по телефона. Събирате кураж и съставяте едно, две, три изречения сами. О! те се оказват правилни и разбираеми. Човекът отсреща реагира – тогава нещо у вас се отпушва … Бариерата започва да се чупи и да се вдига все по-рядко.

3. Докато се опитвате да придобиете увереност, попълваме пропуските в граматиката. Започвам с тях, не с лексиката, тъй като в упражненията има предостатъчно лексика. Първо давам моя вариант на теория – начинът, по който я разбирам и ползвам аз + примери от практиката – виждам, че и за вас става по-ясно, затова го правя. След това преминаваме към нещо познато – съвсем съзнателно, за да няма стрес: упражнения в граматиките. Само едно време, комбинация от две времена, после повечко.

След като посвикнете с употребата на времената и мъглата леко се разсее (и за това ви предупреждавам обикновено, когато очаквам да се оплетете, за да не си мислите, че сте прецедент), започваме с превод. Не от английски на български – това всеки го може. От български на английски. Защо? Защото искам да ви науча как българските изрази звучат на английски. Не винаги има буквален превод. Освен това е по-лесно да ви бъдат дадени изречения, които вие да преведете, отколкото сами да структурирате.

Докато работим с граматиката, четем и текстове, слушаме разнообразни упражнения. Имайте предвид, че не е много полезно да зацикляте само в граматиките. Защо? Защото там упражненията са направени така, че да паснат на времената. Много често, в по-ниските нива, упражненията се състоят от 10-ина изолирани изречения. В нормална обстановка няма да имате изолирани изречения. Винаги ще има контекст. Затова – не прекалявайте с упражнения САМО. Разнообразявайте с текстове, в които имате контекст.

На този етап съм чувала: „Деси, вече колко време учим, камара упражнения направихме, а аз все още не мога да говоря свободно“. Ами да, причината току-що я споменахме.

4. Следващата стъпка е да ви дам задача за писане. И ако си мислите, че аз давам задача и всички пишат ….тц. Много малко от вас го правят. И това се отразява. На вас. Тук е важно да разберете следното: четете и разбирате, защото явно сте чели повечко (винаги в учебниците четем, нали?), слушате и разбирате, защото много от вас слушат видеа или адио книги. НО – защо не можете да пишете и говорите? Ами защото не сте писали (изобщо или достатъчно) и не сте имали възможност да разговаряте (изобщо или достатъчно). Сега осъзнавате ли, че не е до това колко думи знаете, а дали сте ги УПРАЖНИЛИ в писане и разговор?

Та да продължа –давам задачи за писане, защото когато пишете, можете да прочетете написаното, да го редактирате, обмислите, коригирате, промените и т.н. Тоест, да моделирате начина си на изразяване. Разбира се, винаги правим проверка и редакция, обяснявам къде, как и защо, на написаното. Съветът ми е да си препишете коригирания текст, за да може ТОЙ да остане като „отпечатък“ в съзнанието ви.  

5. И накрая идва разговорът. Дискусии на различни теми – от учебника или импровизирани. Аз винаги винаги винаги задавам въпроси. От ежедневието, за хобито ви, за работата, т.е. познати неща, за които все можете да кажете няколко думи. И ако вие сте схванали граматичните правила (знаете кога да поставите is и кога does), защото сме ги упражнили; ако сте понаучили разни конструкции – фразови глаголи, словосъчетания, защото сме ги упражнили; ако сте превеждали и писали старателно, НЯМА как да не съумеете да подредите няколко изречения. Естествено, аз слушам, коригирам, коментираме, вие питате – това може ли, а защо не може? Отнема месеци или година (зависи с каква честота се чуваме и дали вие работите сами) и изведнъж О! Чудо! Започвате да ми се хвалите как едва не сте се засмели в автобуса, защото сте разбрали какво си говорят на съседната седалка. Успели сте да се разберете с оператор индиец (тук препратката е само и единствено към техния тип английски), разбрали сте майстора, който е дошъл да ви поправи печката или сте успели да проведете читав разговор с клиент.

Това е чудото. Не е до това на кой какво му върви, какво може или не може. Ако работите според инструкциите и положите малко усилие и старание, резултатите не закъсняват.

Не е нужно да знаете 5 000 думи. И 500 са ви достатъчни, стига да можете да ги ползвате правилно.

Ако имате въпроси, чудения или притеснения, с удоволствие ще ги обсъдим.

Благодаря ви, че прочетохте до края!  

Послепис: ако изпитвате съмнения в резултатите на гореописаното, обмислям да създам последователност от упражнения (за да не ползваме цял учебник, а и за да не отнема години), с които да видим кой крив и прав, дали наистина от вас и английски не става нищо. Пишете ми.